Мирела Костадинова Мария Милкова Золотович е една от българските оперни примадони,

Мирела Костадинова

Мария Милкова Золотович е една от българските оперни примадони, която приживе твърди, че геният не е нищо друго с изключение на ежедневен труд. Тя самата работи дни наред затворена в стаята си, преди да излезе на сцената и да омае публиката с гласа си и артистичната игра. Покорява и европейските подиуми. Обича всичките си функции, които напълно не са леки – Лучия, Лакме, Жулиета.

Момиченцето изплаква в Пловдив през 1898  година Тогава през прозореца на родилната стая се чул остарял валс. В градската градина духовата музика на локалния полк таман започвал своя следобеден концерт. Тогава лекарят споделил на майка ù: „ Ще бъде доста музикално това момиченце! “ Тогава родителите ù не обърнали внимание на думите, само че след време си припомнили тези минути.

Баща ù Иван Милков е приключил Роберт лицей в Цариград и траял образованието си в Монпелие, където траял да учи правни науки и защитил докторат. Майката била добра пианистка. Момиченцето растяло беличко, русичко, красиво и всеки го пощипвал и целувал по румените бузки. От тогава Мария Милкова не харесвала прегръдките и целувките, а те щели  да се сипят всяка вечер след представленията ù. Майката забелязала, че наред с игрите Мария се върти към пианото и прави опити да свири с дребните си пръстчета. Към петата ù година почнала да я занимава с този инструмент. Слагала я седнала върху две възглавници, с цел да стига белите и черни клавиши. 

На идната година фамилията решило, че образованието ù по пиано е по-добре да се води от различен човек, а не от самата ù майка. Поканили известната пианистка Мария Монтани. Скоро майката вижда, че детето до момента в който свири паралелно с това и пее. Попитала Мария за какво прави това, а тя дала отговор, че по този начин ù е по-сладко. След години споделя: „ От ранно детство за мен всяка музика би трябвало да мине през гласа ми… Пеех всичко: и упражненията по пиано, и букварчето, и историята и географията, и химията, че даже и алгебрата, когато станах гимназистка. За мен всичко в света пее и аз пея с него. С глас или без глас – все едно. Когато не пея, отново пея. Душата ми пее. Изляза ли измежду природата от всяка тревичка и буболечка слушам ария. Трябвало е евентуално да стана компонист, пък станах певица. Нищо. Доволна съм, че цялостен живот пях “.

Малката Мария растяла висока и слабичка, свирела и пеела, само че скоро и доскучало и почнала да се крие под леглото щом наближи урока ù. Не помагали нито бонбоните, нито шоколадите, а само строгия глас на майка ù. Щом навършила седем години госпожа Монтани я предала на друга педагожка, забелязала слабостта на детето към пеенето. Мария Милкова към този момент показвала и артистични качества. Семейството я водело на концерти, където тя притаявала мирис, а след това по лицето ù се спускали сълзи. Дни наред оставала под усещанията от артистите и сама подражавала на изпълнителките. Скоро почнала да се появява на квартални забави с номера „ Оперната певица Мичини Милкович “.

Мария е към този момент в гимназията, когато госпожа Монтани твърди родителите ù, че момичето им би трябвало да постъпи в Музикалното учебно заведение. Първото ù показване пред аудитория се случва през 1913 година Само 15 годишна отива на посетители в Кюстендил. Там бащата на приятелката ù урежда концерт. С прихода от 1 лев Мария си купува панделка. 

На 17 година по гледище на Монтани, Мария Милкова се явява на изпит в Музикалното учебно заведение и я одобряват в класа на Христина Морфова. Но известната оперна певица отпътува на концерти зад граница. Милкова продължава образованието си при Е. Илкова, която е добра пианистка и възпитател. Тя оформя амлоато на Мария  Милкович – лирико-колоритно сопрано.

Талантливото момиче приключва гимназия в Музикалното учебно заведение. Артистична е и пътят ù като че ли е съдбоносен за сцента. Но родителите ù не позволяват, тъй като сцената е място за фриволност, а това те няма да позволен. Семейството взема решение да я изпрати в чужбина. И тя скоро стяга куфарите за Виена. Но Мария не знае какво ще учи там. Прави действия да бъде призната като частна ученичка при известната педагожка Роза Папир, професор във Виенската консерватория. Това не било лесна работа. Чрез ходатайства тя се съгласява да прослуша българката. Мария Милкова показва арията на Джилда от „ Риголето “. Проф. Папир е възхитена и я приема за своя ученичка, само че надареното момиче остава единствено една година. 

Във Виена Мария Милкова за първи път слуша блестящи осъществявания на Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Щраус. Певци и певици като Зелма Курц, Мария Немет, Вера Шварц, Лео Слезак я въодушевяват. Във Виенската Опера претърпява вдъхновяващи часове. „ Тогава аз на себе си ще дам обет, и в случай че изляза твърда и почтена за себе си, ще бъда почтена и за изкуството “, мисли си в късните часове на нощта.

Тя се връща в България и качествата ù са видяни от първите ни оперни артисти. По това време някои от артистите са напуснали Оперната дружба и са постъпили в спектакъл „ Корона “. Кризата в Операта заплашва да сътвори съществени усложнения на Министерството на образованието. В този сложен миг Иван Вулпе и Димитър Попиванов се срещат с младата певица и я молят да се съгласи, с цел да пее в ролята на Маргарита във „ Фауст “. Мария Милкова не може да реши в първия миг, ролята е прекомерно виновна. Тогава Попиванов ù предлага да пее в ролята на Зибел. Тя още веднъж е неуверена, само че след дълга безсънна нощ се взема решение на това тестване. Времето е малко. За три дни научава партията си. На представлението се явява без нито една подготовка. И на 17 януари 1919 година Мария Милкович излиза на сцената на операта и се показва ослепително. 

След няколко дни от Операта ù вършат предложение да бъде назначена като постоянна актриса. Милкова и родителите ù са смутени от непредвиденото предложение. Но приема. „ Моята баба с вуйчовците ми живееше в Кайро. Когато постъпих в Операта, майка ми писа на баба ми, че съм станала артистка. Като ù прочели писмото остарялата едвам не припаднала. Но съществено се разболяла. Четиридесет дни боледувала от мисъл и паника – какво ще стане с внучката ù, до момента в който не я успокоили отново с писмо, че Мичето се отказала от театъра. По-късно, когато се омъжих за Петър Золотович, баба отново изживява сериозни дни. Трябвало отново да я излъжат, че станало неточност: мъжът ми не бил оперен артист, а банков служител “. 

Само след два месеца Мария Милкова излиза още веднъж на сцената в ролята на Марженка от „ Продадена булка “. За седем месеца младата артистка се показва в пет съществени функции – Зибел, Марженка, Леонора, Микаела, Аида. 

Скоро, заради заболяване на Мария Василева, Мария Милкова би трябвало да излезе на сцената, с цел да я замести. Тя в никакъв случай не е пяла Аида. Сутринта рано в деня на представлението Иван Вулпе звъни на вратата на семейство Милкови. Отваря слугинята.

- Госпожицата у дома ли е? – пита Вулпе.

- Коя девойка? Мичето или Радка?

- Мичето.

- Ей, в този момент.

От една от стаите идва Мария Милкович и се обръща към Иван Вулпе:

- Здравейте, какво има?

- Има това, че тази вечер ще пееш Аида в „ Аида “ на представлението.

- Ама, апелирам ви се, господин Вулпе…

- Бързо се обличай! Не бързо, а стремително! Аз ще те изчакам. Бързай! Няма време. Ще би трябвало да направиш най-малко една подготовка с режисьора Хитьо Попов. Довечера играеш! Василева е болна.

- Но апелирам Ви се, господин Вулпе! Каква Аида? Аз съм си я тананикала единствено у дома, нищо повече…

- Бързо се обличай! - Втвърдява гласа си Иван Вулпе – Ще пееш колкото можеш и както можеш. Всички ще ти помогнем. Хайде!

След 11 часа работа, Милкова е без сили от отмалялост. Но излиза на сцената. Цялото ù тяло трепери, а гласът ù получава някакво ново вибрато. Представлението още веднъж минава с триумф. Тя към момента не знае, че ще има още по-стресираща обстановка в певческата ù кариера. 

Веднъж, както стояла в ложата на артистите и слушала опера, ненадейно през антракта се появил човек. Помолил тя да отиде с него. Съобщават ù, че на артистка от представлението ù прилошало и няма кой да я замести. Налагало се Мария Милкова незабавно да се облече и гримира, с цел да я замести артистката на сцената. Няма накъде. Излиза. След малко публиката стартира да се смее. Певицата вижда, че връзките на обувките ù се влачат по сцената. Косите ù са разпилени, напълно не наподобяват на ролята. Набързо прибрала косата си, само че връзките отанали да се влачат до края на действието.

 След всеки изминат месец тя става все по-добра на сцената. Звънкия ù глас, лекотата и топлотата, с която пее, безупречната ù интонация я водят към триумфа. Вестниците и рецензията пишат позитивни мнения за функциите ù в облиците на Маргарита Валоа от „ Хугеноти “, Олимпия от „ Хофманови разкази “, Мюзет от „ Бохеми “, Джилда от „ Риголето “, София от „ Вертер “, Филина от „ Миньон “ и още редица функции.

През 1923 година постройката на Народния спектакъл, в който пее и играе Операта е опожарен. Артистите остават без работа. През това време Мария Милкова минава под венчило с Петър Золотович. Наскоро след сватбата взема решение, до момента в който е в отпуска, да напусне България, с цел да чуе певческото изкуство по Европа, да се наслаждения на остарялата традиция в операта.

Родителите ù считат, че тя би трябвало да замине за Бреслау, Германия, където имат близки. Съпругът ù няма нищо срещу. Там тя има възмоожност да слуша оперите на Верди, Моцарт, сантименталната немска опера на Вебер „ Оберон “ и „ Вълшебният стрелец “, както и известните италиански опери на Белини и Доницети – „ Норма “, „ Лучия ди Ламермур “, „ Дъщерята на полка “, „ Дон Паскуале “. В доста от тези опери по-късно ще взе участие самата тя. 

След прослушване в Бреслау от шефа на операта в града Мария Золотович е ангажирана за два гастрола. На 19 май 1923 година под диригенството на Х. Зайделман тя пее Джилда в „ Риголето “.

Талантливата жена се завръща в България. Народният спектакъл още не е възобновен. Операта играе на сцената на „ Свободен спектакъл “. Мария Милкова се включва в остарелия репертоар. Изпълнява и нова роля на Марфа от „ Царска избраница “ след това и Церлина от „ Фра дяволо “. До зимата на 1925 година изнася всички основни женски функции на репертоара.

Дълбоко в себе си мечтае да замине за Италия. Ръководството на операта ù оказва помощ за това посредством Министерство на просвещението. Командирована е в  Рим. Среща се с проф. Джузепе Кашман – баритон. Макар, че към този момент е на възраст той към момента се занимава с педагогическа работа и българката минава съвсем през целия си репертоар – шлифова функциите си, усвоява тънкости в пеенето. Италианският професор вижда, че тя има прелестен глас.

На 21 февруари 1925 година по рекомендация на проф. Кашман Мария Милкова е поканена в Бразилското посолство на банкет, на който да пее. С нея има хор и оркестър. Тя извършва арии от „ Норма “ и „ Хамлет “. За огромния ù триумф оповестяват Италианската телеграфна организация и вестниците.

По това време има задоволително настойници на изкуството. За българката и блестящото ù присъединяване научава синьора Адзередо, която я предлага на Калве, някогашна известна певица, която търси млади гении, с цел да ги заведе в Америка на свои разходи. Поканена е и Мария Милкова, само че тя не може да тръгне без да попита у дома. Всички се съгласяват, само че тя въпреки всичко не отпътува. 

Предстои ù пътешестване в Париж. Посещения на концерти в Гранд Опера. По това време тя събира в себе си от културния живот на парижката столица. Връща се в България и продължава да извършва огромните си функции. През 1927 година стартират гастролите ù отвън България, които ù носят славата на международна певица. Десет години тя пее по огромните европейски подиуми – Белград, Загреб, Любляна, Виена, Варшава, Букурещ, Прага, Будапеща, Мюнхен През 1936 година е на сцената на Берлинската опера, което е венец на артистичните ù обиколки. 

Тя е едвам на 42 година когато министърът проф. Йоцов я уволнява с аргумента, че на операта са нужни млади реализатори. Мария Милкова не е единствената, само че това не е утешение за нея. Уволнението си, също като актрисата Адриана Будевска, претърпява доста тежко. По-късно Петко Стайнов като шеф на Операта я кани наново и я поучава да не помни огорчението като неприятен сън. Но тя не може да преглътне обидата. Последната роля, в която играе е на лейди Хариет в „ Марта “ на Флотов. 

Работи в Оперите на Варна и Русе. После е вокален педагог  в Софийската Опера и във Вокалната студия на Музикалния спектакъл, преподавател е в Консерваторията. Последно живее на ул. „ Марин Дринов “ №17

Примата на българската опера Мария Милкова Золотович преживявала всевъзможни ограничения в името на пеенето. Не пиела алкохол, не пушела, хранела се по малко, била вегетарианка. Преди зрелище съвсем не слагала залък в устата си, само че безусловно се разхождала по няколко часа. Разпявала се леко, а по пътя за Операта минавала в мозъка си цялата партия. Преди зрелище изпадала в лека раздразнителност. 

През 1934 година на сцената претърпява тежък случай. По време на смяната за второ деяние на „ Лучия ди Ламермур “ на тъмната сцена Милкова пита един от служащите може ли да мине напред, т. е. дали двете подиуми са съединени. Мъжът дава отговор, че може да мине и тя пристъпва. Пада в междината на двата несъединени подиума, полита в подземието надълбоко 3 метра. Намират я в полусъзнание сред преносимите подиуми. Пренасят я в гардеробна и извикват доктор. Оказва се, че няма счупвания. След като идва на себе си е със мощни болки в главата и кръста. Но излиза на сцената. Второ деяние се забавя 25 минути. По време на случая я избавя роклята ù, която при рухването се разтворила като парашут.

Тя  извършва и песни на Добри Христов, Людмила Прокопова, Тодор Хаджиев, Парашкев Хаджиев и други български композитори. Обича всичко българско. Когато я канят в чужбина да гостува на културни събития и домашни празненства, оперната прима облича българска носия и извършва ариите си с същинско ентусиазъм. Въпреки, че не един път ù оферират да остане в чужбина, с цел да пее на европейските подиуми тя отхвърля.

Мария Милкова Золотович остава на оперната сцена 35 години, показва повече от 40 функции. Нарича ги „ моите 40 бебета “, над които цялостен живот непрестанно бди и трепери.